Леката книга е като леката жена

Всички я опитват, на някои от тях дори им харесва. Най-отчаяните са най-щастливи в нейните прегръдки. Може би заради споменът, че още го могат, още стават. А може би заради усещането, че са получили малко бърза любов без особен ангажимент и отговорности. Това им помага да се самоубеждават, че не са съвсем изостанали и дори има шанс да посегнат и към нещо по-модерно.

Друго си е да попаднеш в обятията на жена със сочна и пълна с живот плът, която те обгръща от всички страни като топло одеало. Не само я виждаш, не само я чувстваш, но я дишаш и я усещаш навсякъде като безкраен уют. Когато я докосваш знаеш, че до теб стои нещо солидно, когато я галиш краят е далече. Сочната жена е в повечето случаи изживяване за по-дълго време и така можеш да й се наситиш напълно. Със своите рубенсови форми тя е най-често всеотдайна и прямо разкрива всички свои задни мисли. Тя иска да бъде харесвана, но повече от това тя иска да бъде четена.

За разлика от нея тънката книга обича безличното обожание, типизирано и облечено в малки глуповати диалози. Тя очаква от вас да довършите онова, което се опитва да каже, тя разчита на вашата интелигентност и прикрива твърде много неизказани истини. Насладата е едностранна, насладата е самоцел на идеята за обожание.

Но какво, разбира се, означава лека книга? Това е предмет на купища спекулации, защото всичко казано датук е просто една шега.