Има ли в света ясна граница между добро и лошо и въпросът идва в контекста на постмодернистичното изкуство, което заличава някои граници?Някои неща категорично могат да се окачествят единствено като "чисто и неподправено зло". Например педофилията и сродните й отклонения, както и абсолютно неоправданата и непровокирана агресия, особено когато е насочена към по-слабите. Но много пъти границата между добро и зло в заобикалящия ни свят наистина се размива. Често нещата не са само черни и бели. Спектърът на сивото е широк.
А когато говорим за обществените нагласи любопитно ни е да разберем вие като писател дали съзирате някои обществени норми, а и граници прескочени в настоящия социален ред?Много неща, които в съвременното общество се приемат за напълно нормални, са били табу преди век. В страни като Италия и Ирландия допреди няколко десетилетия на развода се е гледало с изключително лошо око и е било много трудно да получиш такъв. Днес, за щастие, се забелязва значително подобрение в това отношение. Някога на преподавателите в България се е гледало с преклонение, докато днес нерядко те се озовават едва ли не в ролята на звероукротители. За мен и двете тенденции са вредни. Уважението е нещо, което не се дава даром, а трябва да го заслужиш и това важи и за учителите. Също така обаче, нищо не ти дава право да влизаш в час в неадекватно състояние и да пречиш на всички останали, а накрая преподавателят едва ли не бива обвиняван от родителите ти за това, че те е порицал.
Дали криминалните сюжети са шокиращи за читателите заради своята изобличителна сила и често прояви на жестокост или съвременният човек е претръпнал към тези неща?Мисля, че това зависи от съответния човек, но като цяло определено хората са по-претръпнали в наши дни, отколкото преди половин век например.
Някога смъртта не се приемаше с такава лекота, а днес виждаме, че не само в изкуството, но и в реалния живот има промяна в отношението към нея. Дали това наистина е така и на какво се дължи ако е вярно?Ако става дума за смъртта, описана в произведение, което е просто фикция, тогава да, смятам, че сега това се приема по-леко, и мисля, че така и би трябвало да бъде. Все пак между фикция и реалност има разлика. А ако донякъде сме претръпнали по отношение на смъртта в заобикалящия ни свят, може би е защото и до наши дни той продължава да е разкъсван от безброй кървави конфликти, чийто край не се вижда.
Каква е функцията на художествената литература - да забавлява, да поучава, а може би да възпитава? Вие как мислите? Да интригува, да забавлява, да провокира към размисъл, но преди всичко да гради светове, в които читателят да може да се потопи.
Разкажете ни повече за третата си книга "Злините идват по три". Заглавието е много ярко и подсказва, че ще се сблъскаме с много драматичен сюжет. Такъв ли е?Едноименната новела в колекцията започва със сцена, в която Ане-Мийке Вернблоом, по онова време още ненавършила 14, успява да убие педофила, който я е държал в плен през последните 8 месеца. 17 години по-късно Вернблоом, вече полицейски инспектор с успешна кариера, е изправена до стената, когато й се налага да разследва престъпленията на двама серийни убийци, всеки от които притежава уникален почерк, както и да издирва мистериозна жена, за странните си психосексуални преживявания с която споделят различни мъже. Поради обстоятелства, които стават известни на читателя в края на новелата, никой от мъжете не помни лицето на въпросната жена. Освен това, единият от тероризиращите Амстердам маниаци е свързан с миналото на Ане-Мийке и отправя лични послания към нея.
Има ли злодеи, които биват помилвани от съдбата или това е илюзия и разминаването им със справедливостта е само временно?Има такива, които са съумявали да се измъкнат в продължение на десетилетия, преди да бъдат наказани по един или друг начин. Историята познава и такива, на които, поне на този свят, им се е разминало.
Какво остава във вас след като завършите една творба? Някакво специфично настроение, може би въпроси, а може би желание да разкажете и нещата, които сте оставили недоизказани?Завършването на всяка една творба носи удовлетворение. Понякога самият сюжет води и до мисли като "Искам да видя тези персонажи в друга, коренно различна, ситуация." или "Тази тема може да се разгледа по съвсем различен начин в контекста на история, която няма нищо общо с вече завършената.". Тогава започваш работа по следващата идея.
Криминалните истории са своеобразен маркер на времето си, но в тях има и нещо универсално от гледна точка на това, че хората винаги са страдали от предубеждания и са били подвластни на силни емоции като омраза, жажда за мъст и т.н. Как мислите, можем ли да поставим разделителна линия между характерното за епохата и исторически непреходното?В човешката история винаги е съществувал грехът. Във всяка епоха са съществували престъпления. Освен това, от най-дълбока древност у мнозина е присъствал и интересът към това, което буди страх. Формата на разказ се е променяла през вековете и хилядолетията, но тези теми продължават да вълнуват хората и досега.
Кой е най-интересният коментар от читател, който сте чували за вашите книги?Може би случаите, когато читатели са ми заявявали, че в хода на историята са симпатизирали най-много на образ, който не намирам за най-привлекателния в съответната творба.
Кога ще очакваме послената ви книга и какво предстои след нея?Скоро може да очаквате моите книги "Злините идват по три" и "Миналото желае своя реванш". Работя и по други проекти, за които вероятно ще чуете в бъдеще.
